Видове операционни системи Едно- и многозадачни

Еднозадачната ОС изпълнява само една задача в даден момент, докато многозадачната изпълнява няколко задачи едновременно. Това се постига чрез разделение на времето на работа на процесора според инструкциите на специална подсистема (task scheduling subsystem). Тук отново има варианти:

а) при разпределена многозадачност (pre-emptive multitasking) ОС отпуска на задачата определено време да ползва процесора. Ако тя не успее да приключи за това време, ОС я форсира да отстъпи процесора на следващата задача, която се нуждае от него. Такива ОС са Unix-базираните като Solaris, Linux, 32-битовите версии на Windows NT и Win9x, както и AmigaOS. б) При кооперативната многозадачност приложението, стартирано от ОС, използва 100% от процесора. В този случай, ако друга програма изиска процесорно време, то или няма да ѝ бъде предоставено, което ще доведе до нарушаване на функциите на това приложение и/или до терминирането му, или ще бъде предоставено след приключване на първото – такива са 16-битовите версии на Microsoft Windows.

Първата ОС с реализирана многозадачност е UNIX. Други такива ОС са GNU/LINUX, Windows NT и по-късно Mac OS, OS/2. Това са и реално първите 32-битови ОС. Разпределената многозадачност е най-използваният тип в практиката. Всички съвременни ОС я поддържат, като спазват приоритети при използването на системните ресурси. По този начин програми с по-висок приоритет могат по-често да използват процесорно време от програми с по-нисък такъв.

Едно- и многопотребителски

Еднопотребителските ОС не различават потребителите, но не са непременно еднозадачни, тъй като няколко програми могат да се изпълняват в съчетание.[4] Например MS DOS е еднопотребителска еднозадачна ОС.

Многопотребителските ОС разширяват концепцията за многозадачност, като различават потребителите по отношение ползването на процеси и ресурси, като например дисково пространство. Те планират ефикасното използване на ресурсите на системата и могат да съдържат специализиран софтуер за изчисление на процесорното време от много потребители, както и да отчитат използваната памет, ползване на принтер и други използвани ресурси.

Разпределени

Разпределената ОС управлява група компютри така, че те изглеждат като един компютър. Развитието на компютърните мрежи, при които отделните машини са свързани и комуникират една с друга прави възможни разпределените изчислителни системи (distributed computing).[5]

Вградени

Вградените ОС са предназначени за вградени компютърни системи. Те са проектирани за работа на малки машини като PDA, които притежават малка автономност и малко ресурси и затова са много компактни и ефикасни по самия си замисъл. Примери за такива ОС са Windows CE и Minix 3.

ОС в реално време

Прилагането на компютри за управление на производствени процеси изисква работа в реално време, т.е. синхронизация на изпълнението на софтуера с външни физически процеси. Включването на функции за реално време в ОС позволява да се създават системи, едновременно обслужващи производствените процеси и решаващи други задачи (в пакетен режим и/или в режим на разделение по време). Популярни ОС в реално време (real-time operating systems) са FreeRTOS, Micrium и VxWorks

Специализирани и потребителски

В днешно време съществуват много разновидности на тясно специализирани ОС. Такива например са мрежовите ОС като Unix, Solaris, NetWare и др. Операционните системи за суперкомпютрите, които обикновено са собствени разработки или са преработени съществуващи ОС, като Solaris, HP-UX, както и ОС за разпределени и облачни изчисления са също силно специализирани[6]. За разлика от тях Windows, Mac OS, OpenSolaris, GNU/Linux, BSD (NetBSD, OpenBSD, FreeBSD, PC-BSD, PicoBSD) са предназначени да изпълняват много по-широк кръг от задачи. Те се наричат потребителски операционни системи.